Протеин

Протеин

За тези от вас, които сега навлизат в бодибилдинга искам да кажа, че протеинът е най-важният макроелемент, който трябва да приемате. Може да си позволите за даден период фриволности при приема на въглехидрати или мазнини, но без белтък пътят към големите обеми е обречен. Телата ни са изградени от него и за да надграждате, той е най-обходимото нещо във вашата хранителна програма.

Протеините безспорно са най-употребяваните хранителни добавки. Почти няма режим на тренировки или диета, която да не ги включва, а за всеки начинаещ културист това е първата хранителна добавка, до която се докосва. Думата протеин е английският вариант на българската дума белтъчини, а всички знаем, че те са основното вещество, което изгражда човешките мускули. Със сигурност ако сте се заглеждали в опаковките на храните, сте забелязали, че това вещество го има навсякъде, наред с въглехидратите и мазнините.

Сред храните с най-голямо процентно съдържание на протеини са телешкото и пилешкото месо, рибата, и в частност риба тон, белтъците на яйцата, млечните продукти, бобовите растения, а с най-голямо съдържание са ядките. Белтъчините са основното гориво за човешкото тяло и изпълняват някои от най-важните функции в организма – структурна, двигателна, транспортна и други. Самите белтъци се състоят от 20 свързани помежду си аминокиселини, подредени в точно определен ред.

Културизмът и протеините вървят ръка за ръка още от зората на индустрията с хранителни добавки. Без тях градежът на мускулите е доста бавен, поради простата причина, че не всеки човек е способен да яде по толкова храна, колкото е нужна, за да си набави необходимото количество белтъчини. На пазара, най-често срещаните протеини са тези с животински произход, защото в тях се съдържат всичките девет основни аминокиселини. Такива протеини се наричат още „пълни”.

Суроватъчен протеин

Нека разгледаме няколко от най-често срещаните видове: На първо място можем да поставим суроватъчният протеин. Той е възможно най-евтиният протеин срещан на пазара, защото се получава чрез изпълнението на изключително лесна процедура. Просто се филтрират белтъчините. Този процес е бърз и евтин, но за сметка на това изходният продукт съдържа известно количество мазнини и лактоза, но все пак свойствата се запазват.

Яйчен протеин

Друг вид протеин е яйчният. Характерен е с това, че е пълноценен източник на аминокиселини за човешкото тяло и има относително бързо време за усвояване от организма – 2-3 часа. Този вид протеин, както може би се досещате от името му, се извлича от белтъците на яйцата. Те са изградени от пет вида протеини в различно процентно отношение. Определя се и като най-пълноценен, защото съдържа 18 от всички 20 аминокиселини изграждащи белтъчините.

Казеин

Последният от най-разпространените видове протеини е казеинът. Той има доста бавно време за разграждане. Така аминокиселините се усвояват много бавно от тялото, но пък за сметка на това доста по-продължително отколкото при другите хранителни добавки. Това го прави доста подходящ за прием в нетренировъчни дни или вечер преди лягане. Казеинът се съдържа в прясното мляко. Извлича се като се отделя от калцият, с който е свързан.

Прием на протеин

Има различни начини за прием на протеини и всеки от тях е съобразяван с конкретната диета и телосложение на трениращия. Златното правило за прием обаче е 2,2 грама за 1 килограм тегло, т.е. ако тежите 60 кг, то трябва да приемате средно дневно по 132гр. белтъчини. Най-добрият начин за прием за протеин е с прясно мляко. Така вие не само, че ще си осигурите допълнително белтъчини със самото мляко, но и ще се насладите на един приятен за небцето вкус, придаден от млечният шейк.

Неслучайно в културизмът протеините са спечели определението „крал на хранителните добавки”. Те изграждат човешките мускули и ако не си осигурявате достатъчно количество от тях, то всяка една тренировка би била напълно ненужна

За белтъчините

Белтъчините са основната материя, от която са съставени живите организми (при човека те се падат 40% от сухото вещество на тялото). Основните им функций в тялото са: транспортни (хемоглобин,трансферин); опорни и покривни (колагени, еластини, кератини); двигателни (това са фибриларните белтъци - миозин, актин, тропонин, тропомизин, парамизин, алфа - и бета- актини и М-белтък) общото им название е съкратителни белтъци, които взаимодейсвайки с АТФ (главен анаеробен енергиен източник) свиват и разпускат мускулните влакна; защитни (антитела); рецепторни (антитела, хормони, токсини); регулаторна (Регулаторни белтъци - отговарят за нормалния растеж и диференциране на клетките).

Белтъчините са извънредно сложни химически съединения. Биват два основни вида - прости белтъци или протеини (Берцелиус въвежда названието им от гръцката дума ''протос"-първичен), които могат са бъдат разградени до аминокиселини, и сложни белтъци или протеиди, които освен аминокиселини съдържат и небелтъчна съставка - фосфор, хром, липиди и др.

Попаднали в стомашно-чревния тракт, протеините се хидролизират до 20 аминокиселини, които се всмукват от стомаха и навлизат в кръвта - тя ги отнася до всички клетки на различните тъкани. Там те или участват в синтеза на специфични за организма белтъци, или тяхното разграждане продължава. Впрочем различните аминокиселини имат различна биологична стойност. Осем от тях са незаменими(това са основните аминокиселини от които са изградени човешките белтъци), не могат да се синтезират от останалите и подобно на незаменимите мастни киселини е задължително да бъдат доставени с храната. Биологичната стойност на всеки белтък зависи от това, доколко той съдържа именно тези незаменими аминокиселини. Не съществува храна, при която незаменимите аминокиселини да са представени в оптималното им съотношение (с изключение на специално изготвените протеинови концентрати), поради което белтъчният порцион в менюто на културиста трябва да бъде съставен от подходящ избор (по количество и качество) на многобройни хранителни продукти.